Българските граждани следва да се снабдят с визи в дипломатическите и консулски представителства на Индонезия. За целта е необходимо да притежават паспорт с поне шест месеца валидност. Виза може да се получи на международното летище в Джакарта. Издаваните на летището еднократни визи за туристически престой могат да бъдат продължени на място в страната за още 30 дни.

От 03.07.2014 г. индонезийските власти са повишили цената на визите, издавани на граничните контролно-пропускателни пунктове (виза при пристигане - visaonarrival), от 25 щ.д. на 35 щ.д.

Местна валута е индонезийска рупия (IDR).

Индонезия поддържа тропически климат с температури, които варират между 21º и 33º C през цялата година. Най-голям брой посетители се очакват през сухия сезон, който продължава от април до октомври, въпреки че мнозина предпочитат да пътуват до тази дестинация през дъждовния сезон, мусонът, който се провежда между ноември и март.

Българските граждани не се нуждаят от никакви ваксини.

Официалният език в Индонезия е индонезийският език, въпреки че в държавата се използват около 700 езика, повечето от които са австронезийски. Английският е категоризиран като първи чужд език в Индонезия.

Основните заболявания са малария и денга, които се пренасят от комари. Затова е наложително ползването на противокомарни средства. Малария има в Ириян Джая (всички райони), в някои от селските местности и малките острови. Денга има по цялата територия на страната. Няма ваксина против тази болест. Лична хигиена, хранене в реномирани ресторанти, избягване на млечни храни, избягване консумацията на мокри плодове, ползване на мокри съдове и прибори за хранене, пиене на безалкохолни питиета без лед - това са само някои от допълнителните изисквания. Консумира се само минерална или бутилирана вода. Медицинското обслужване е на сравнително ниско ниво, освен в няколко болници в Джакарта. Затова препоръчваме винаги да разполагате с медицинска застраховка.

Стандартният волтаж в Индонезия е 230 волта и честота 50 херца. Стандартно се използват кръгли контакти за щепсел с два щифта (кръгли) “Тип Ц (Type C)” и “Тип Ф (Type F)”, като в повечето европейски страни, включително България.

Ггастрономията на държавата е тясно свързана с природата и е един от ключовете за успеха на този архипелаг. Благодарение на влиянието на кулинарните традиции на различни региони и страни като Китай, Индия, Холандия и Близкия изток, индонезийската кухня има много специалитети, които ще изненадат всеки. Влиянието на китайската кухня се отразява, наред с други неща, от наличието на рецепти, в които се използва уок, докато индийското вдъхновение се проявява главно в честата употреба на къри, което успява да придаде на ястията несравними вкусове. Месните шишчета, наречени сате, произлизат от известните кебапчета от Близкия изток. Петте най-важни съставки в индонезийската кухня са ориз, банани, кокос, соя и фъстъци. Всъщност е доста трудно да се намери типичен индонезийски специалитет, който да не използва поне една от тези пет съставки. Сред най-забележителните рецепти на тази дестинация в Югоизточна Азия откриваме Nasi Goreng, ястие от пържен ориз, сотиран със зеленчуци, пиле и/или скариди и подправен със сладък соев сос. Bami Goreng, направен от пържени жълти юфка с парчета месо, зеленчуци и други съставки, също е един от най-популярните кулинарни специалитети в страната. Трябва да се отбележи, че индонезийците обичат плодовете и зеленчуците. Зеленчукова салата Gado-gado, приготвена с фъстъчен сос, и салата Karedok, приготвена от бобови кълнове, са много популярни ястия, особено в малките ресторанти, наречени „warung“. Също можете да опитате сочни десерти като сладкиши с черен ориз Bubur ketan hitam и невероятни желирани торти kueh lapis, направени с лепкав ориз, кокос и захар.